Тук ще се преместват стари и приключени теми от раздел "РАЗВЛЕЧЕНИЯ".

Модератор: Развлечения

Потребителски аватар
u3HEHAga
Respected
Respected
Мнения: 1226
Регистриран: 10 апр 2013, 19:42
Ник в играта: u3HEHAga
Вашият пол е: Мъж
Местоположение: Europe / Bulgaria / Vraca
Контакти:

Себеусещане, самочувствие и самоусъвършенстване

Мнение от u3HEHAga » 04 яну 2015, 14:18

Целта на тази статия е да разберем и да се опитаме да намерим начините, за да доразвием това, което прави човека същество, способно да оцелява след неудачи или падания; какво кара човекът да върви напред и какво го кара да не гледа непрекъснато назад, за да има бъдеще; какво кара човекът да прощава и защо все пак и въпреки всичко целта на човека е да се развива и да успява?....още много причини, които ми се иска да опиша, още много обяснения на израза „човешка същност”.

Думичките от заглавието – себеусещане, самочувствие и самоусъвършенстване – и това как аз ги разбирам; обяснението на всяка една от тях, връзката помежду им, формите и проявленията им, изграждат за мен пълния и завършен образ на Човека. Човекът би могъл да бъде характеризиран с много определения, окачествяван с много характеристики, но все пак, смятам, че той винаги притежава едни определени черти. Проявени под една или друга форма, те го правят един или друг човек – добър, лош, успял или неудачник, приятен или вреден....тях винаги ги има. Смятам, че ако знаем значението на всяко едно от тези качества (ако мога условно така да ги нарека), проявлението им, ако се научим как да ги контролираме и насочваме, не би имало причина да не успяваме да сме в хармония и баланс със себе си. Вътрешното спокойствие, проявлението на хармонията, е основният двигател на успеха. Балансът между положителните и отрицателните качества, между стремежа и реалността, между мечтите, които можем да сбъднем и тези, от които трябва да се откажем, постоянството и продължителността на този баланс определят мощността на двигателя на нашия успех.

Завършеността на човешкия характер и психика започва със себеусещането, самоосъзнаването и личното възприятие на всеки от нас като отделни единици и като част от Цялото. Себеусещането на човека зависи само от самия него, а не от някой друг или от нещо друго. Себеусещането е определението, което човек би дал сам за себе си, ако се погледне от гледна точка на термин, необходим да бъде обясняван с думи. А иначе по въпроса какво е човекът и каква е неговата същност има толкова мнения, че може без преувеличение да се каже: колкото са мислителите и епохите, толкова са и представите за човешката същност. Например: човекът - това е двукрако същество без перушина, политическо животно и просто животно, това е ансамбъл (съвкупност, квинтесенция) на обществените отношения, това е същество мислещо, разумно, дейно и т.н.
Определянето на човека като двукрако същество без перушина (Платон) е твърде външно, то говори само за облика на човека, не и за неговата същност. А и обликът на човека разбира се не е толкова прост: неслучайно за платоновия "човек" са казвали, че не е нищо повече от оскубан петел.
Принизяването на човека произтича по правило от неумението да се обясни неговата специфика, качествената разлика от всичко, което съществува на света.
Още по-изтънчена, при това доста популярна в последните години, е трактовката на човека като биологична машина, биоробот, създаден както се предполага от високоразумни чуждопланетни създатели. Но какво означава "биоробот"? Робот, който е създаден на принципа на органична система? Или тялото му е жива система, а разумът е програмиран като електронноизчислителна машина?

Биологизираният подход към човешката същност също възниква поради неумението истински да се види човешката специфика.
Ако приемем човека за животно макар и високо развито, това не обяснява многото принципни различия между човека и животните: самосъзнанието, категориалното мислене, творческото въображение, речта, способността да се изработват оръдия, да се създава култура - "втората природа" и т.н. Нещо повече, ако човекът е само животно, то смисълът на живота му би трябвало да бъде само потреблението на природата и създаването на потомство. Без да разглеждаме принизеността на такъв жизнен "идеал", ще разгледаме нещо друго: подобно разбиране от човека на самия себе си е довело до екологична криза, до сериозно нарушаване на природния баланс и до истинска катастрофа в отношенията между човека и околната среда. Много по-дълбока и дори най-дълбоката и мащабна основа на истинската философия е отношението "Човек - Свят", т. е. отношението, чиито страни (взети в универсална форма) са еквивалентни и равносилни. Човекът е част от света и включва в себе си целия свят.
Универсалната същност на човека може да се изрази с една фраза: "Човекът може всичко".
Това наистина е така. Човекът може да опознава безкрайния свят и самия себе си. Той може да променя външния свят с помощта на оръдията на труда (и не само с помощта на оръдията). И ако например орелът има по-добро зрение от човека; ако лъвът има повече сила, а гепардът - по-голяма скорост, то човекът благодарение на своите изкуствено създадени оръдия и своите психически и духовни качества може да вижда по-далече от орела, да бъде по-силен от лъва и да се движи по-бързо от гепарда. Освен това за разлика от животното, което обитава по правило една-единствена среда, човекът може да усвоява природните условия и да твори втората природата - културата, т.е. това, което го е нямало в природата. Накрая човекът е способен съзнателно да променя и формира своята душа, тяло, характер и т.н.
Защо, по силата на каква причина, човекът е универсален със своите способности? Някои философи предполагат, че отговор на този въпрос няма: човешката универсалност трябва да бъде приемана като даденост.
Това може да се изрази и по друг начин. Човекът е функционално универсален, защото е универсален структурно: ако човекът може всичко, то е само защото в него го има всичко това. Действително в човека е въплътен целият свят, цялата Вселена; човекът е побрал в себе си всички нива на организация на света и е станал всеобщо отражение на Природата. Значи човекът е универсален затова, защото е Свят. Не напразно в Библията се казва, че човекът е създаден по образ (тоест вътрешната структура) и подобие (тоест творческата функция) на Бога. Човекът потенциално и качествено е равен на света като цяло, той го носи в себе си и се стреми да го разкрие, развие и усъвършенства; а доколко му се отдава да реализира своите безкрайни като Вселената възможности, зависи в крайна сметка от собствените му усилия – от вътрешната сила. Целият ни живот е свързан с количеството и насочеността на вътрешната сила, която притежаваме. Щастието и Любовта ни зависят от силата в нас, както и обратното! Остаряваме, понеже изтича силата ни. Според някои мъдри хора дори, целият ни духовен път всъщност представлява развитие на силата.

Основният въпрос е как да развиваме психическата си сила, как да се самоусещаме и да станем по-силни. Основен консуматор на психична сила са тежките емоции - страх, гняв, обида, завист, ревност, похот, страст, злонамереност...Проблемът е, че подсъзнанието ни, което е свързано с това на всички други хора постоянно бълва тези емоции - не можем да се отървем от тях - дори и висши йоги да сме - трябва да умеем да работим с тях, тоест да насочваме импулсите им към Божественото, към свръхсъзнанието. Така използваме енергията им, без да им се поддаваме. Силата зависи от цялостния баланс на енергията, не само на психиката, но и на тялото – хранене, секс, работа, движение и т.н. Храненето и само по себе си разнообразието в него е източник на сила, умереният полов живот без излишества способства за балансирането на енергията. Ако обичаме работата си, енергията от тази любов става част от нашата цялостна енергия, редовното упражняване на тялото, отново без да се прекалява, води до увеличаване на физическата сетивност и от там по-висока концентрация на енергията ни. Усещането на нашата същност ни помага да освободим Силата, която ни прави по-добри и която ни свързва и ни прави част от Света.

Самочувствието е система от субективни усещания, свидетелстващи за една или друга степен на физиологическия и психологическия комфорт. Включват в себе си както качествена обща характеристика така и субективни преживявания. Липсата или излишъкът водят до дискомфорт./без значение дали го осъзнаваш или не/ Всъщност може би двете са проявление на едно и също нещо, или поне би трябвало да бъдат, за да има баланс. Осъзнатото себеусещане създава самочувствие. Дори значението на съставните думи на двата термина на пръв поглед означават едно – чувство и усещане. Все пак обаче думите са две, следователно смисълът е различен на двете понятия. Лично моето мнение е, че самочувствието е надграждане на себеосъзнаването. Самочувствието ни не е ниско, когато критериите за оценка не са прекалено високи, когато няма необоснована критика и прекомерно изискващи амбиции. Идеите на личността са в основата за формирането на реално и полезно самочувствие. Идеите на всяка личност са продиктувани от високия идеал. Една забавна история може да помогне да придобием представа за термина висок идеал: Една млада египтянка на име Елтамар, дъщеря на беден селянин, се отличавала от своите другарки по това, че носела висок идеал в душата си. Тя било умна и интелигентна, добродетелна и скромна. Когато постъпила в училището, учителят я запитал: "Ще се ожениш ли, Елтамар, или девица ще останеш?" Тя отговорила: "Аз имам само един идеал в живота си и според него ще живея. Ако се женя, то ще бъде само за царския син. Всеки друг, ако не е царски син, ще го върна. Тоя е моят избор: или за царския син ще се оженя, или девица ще остана". Ще кажете, че този избор е глупав. Не е глупава тая мома, тя има висок идеал.
В какво се заключава приложението на високия идеал в Живота? Ако имаш някакво верую, ако следваш някакво учение, ако прилагаш известна мярка, ако държиш някакъв образ в съзнанието си, всичко това да отговаря на високия идеал. Щом имаш сърце, ум, душа и дух, те трябва да се вдъхновяват от висок идеал.

Себеопознаването помага за откриването на причините за ниската самооценка, която пък води след себе си ниско самочувствие. Много често неправилно създадената представа за нас самите ни кара да бъдем склонни към недооценяване, а в последствие и до подтискане на качествата и уменията, изграждащи нашата индивидуалност. Причините за ниската самооценка могат да бъдат най-различни. Често пъти нейните корени са в ранното детство. "Остави, все едно нищо няма да направиш!, "И какво ще излезе от тебе?" - подобни твърдения са доста потискащи. Особено тежко се понасят, когато са изречени от най-близките хора. Те формират неувереност по отношение на стойността на собствената ни личност. Човек реално е способен да извлича максималното и положителните, и от отрицателните си качества. Самопризнанието и себеуважението са първото необходимо нещо, за да осъзнаем себе си като положителни герои и да започнем да извличаме положителното от отрицателните си страни, да ги превръщаме все повече в положителни, да осъзнаваме влиянието им върху същността ни и влиянието на същността ни върху света около нас. Самооценката се нуждае от фундамент. Само този, който приема и цени себе си, излъчва увереност в себе си и във външния, заобикалящия го свят. За много хора е трудно да приемат себе си. Ние критикуваме себе си, своята фигура, своя интелект, своите разбирания. често пъти към себе си се отнасяме по-строго, отколкото другите хора се отнасят към нас. Опитайте се да направите следното упражнение: застанете пред огледалото, така че да се виждате добре. Погледнете в очите си и си кажете: “ …! (обърнете се по име към себе си) Ти си изключителен човек и аз много те обичам". Това простичко упражнение за мнозина ще се окаже почти непосилно. Много хора не са в състояние веднага да кажат нещо хубаво за себе си. Но любовта и уважението към самите нас е основа за доволен и щастлив живот, предпоставка да бъдем обичани и от другите. Ние сме неделимо цяло, както положителното и силното в нас, така и отрицателното и неосъзнатата ни и ненасочена (все още) сила. Доверието в собствените ни преценки, шансът, който ние сами решаваме да дадем на себе си, да се докажем на себе си като годни за взимане на решения същества, е неоценима инвестиция – поемането на отговорността за собствените ни постъпки ще доведе до по-голямо самоуважение и самоудовлетворение.
Високото самочувствие не е синоним на успех, стабилност или щастие. Хората, които го имат, може да са нещастни и бедни, така, както и постигналите успех могат да се мразят и да провалят живота си. Но в обществото високото самочувствие се асоциира с успеха в живота, така също и в образованието, финансовата сигурност и социалната принадлежност. Точно в това е проблемът. Понеже доброто обществено положение лесно може да се определи, а самочувствието е като че ли негово следствие, двете започват да се покриват. Но в действителност не е така.
Какво е значимо всъщност? Ние приемаме, че самочувствието ни отразява мнението на другите за нас. Но не така мислят психолозите. Според тях “разбирателството” със себе си трябва да се заслужи.
Самочувствието се състои от две части. Първото е съзнанието за собствената ви ефикасност – увереността, че се контролирате напълно, което ви помага да посрещате спокойно предизвикателствата и да не се пречупвате пред трудностите. Това е съгласието, което води вашите мисли по пътя на победителя или неудачника, това не зависи от вашия опит. Просто ви е необходима стабилна основа за развитие на вашите способности. Най-подходящия източник за такава вяра е успехът в една област, който увеличава сигурността ви, че ще успеете и в други области.
Втората част е увереността, че сте напълно достойни да вървите по тази пътека, че вашите мисли и усещания са ценни. Тази област е по-неясна, но не по-малко важна. Според психолозите различието между това какво сте и какво искате или би трябвало да бъдете е причината за ниското самочувствие. Колкото по-високи са претенциите ви за живота, толкова по-големи са изискванията за вашето самочувствие. Понякога неадекватната самооценка става причина за завист в хората. Човек, прекалено уверен в собствената си значимост, при среща с по-успешен или дори просто равен на себе си — по способности, материално благополучие, положение в обществото и т.н. - започва да чувства дискомфорт. За да възстанови душевното си равновесие (или по-скоро своята илюзия за него), завистникът често се стреми да причини неприятности на обекта на своята завист - да оскърби, да оклевети, да унизи, да попречи. Това е така наречената "активна" завист. Друг случай: потискат ви вътрешни комплекси или вие просто не сте достатъчно уверени в себе си и затова смятате себе си за по-лоши от другите.
Какво можем да направим? Ако има ключ към високото самочувствие, той е в честото напомняне за собствената ценност. Във всеки от нас има нещо особено, неповторимо, уникално. Да открием способности в себе си — не е трудно, има ги всеки. Но не просто да си повтаряме окуражително, че сме най-добри. Честността е с особена важност. Ако очакваме да постигнем определени цели и да станем определен тип личност, и не преценяваме правилно способностите си, ще се провалин, без да разберем защо. Ако пък успеем, няма да повярваме, че това се дължи на собствените ни способности и това ще задълбочи нещата. А собствената неувереност кара света да изглежда враждебен. Колкото по-сигурни в способностите си се чувстваме, толкова повече ще постигнем, толкова повече ще нараства увереността ни, че сме господари на живота си. А това е основата на успеха.
Себеусещането ни помага да останем с високо самочувствие, дори и когато сме подложени на критика. Критиката би могла да не се възприема като нещо лошо, при положение, че не допускаме тя да ни нарани или уязви. Ако приемаме критиката просто като чуждо мнение, с което не сме задължени да се съобразим и изхождаме от това, че не е по силите на никого да се харесва на всеки, винаги, ние няма да й позволяваме да има власт над нас и ще сме способни да извличаме само полезното от нея.

Последната дума е наша, ние сме тези, които преценяваме дали да се съобразим или не с мнението на околните. Ние следваме нашия собствен път, който ни сме избрали да бъде наш, който ние сме решили на къде да ни води. Обикновено и естествено тази посока е напред и нагоре, дори и да не сме я избрали сами, това е правилната посока и инстинктивно човешката същност се стреми натам.
В човешката природа е заложен стремежът към самоусъвършенстване и издигане над другите в стълбицата на обществената йерархия. Човекът е ръководен винаги и във всички свои начинания от крайната цел и от собственото си его, готов е да преодолее бариерите, препречващи пътя му напред, за да надвие противниците, които съперничат на неговите постижения. Преди всичко затова е необходимо желанието за самоусъвършенстване, изследователския дух. След това волята и упоритостта да не се отказваме в процеса на събирането на познания и така бъдем любопитни, да задаваме въпроси и да търсим отговорите, да проучваме различни мнения. Освобождаването от предразсъдъците по отношение на критиката ще ни позволи да не се страхуваме да чуем различни гледни точки и ще уважаваме чуждите мнения. И докато търсим и проучвате, ние ще открием своето собствено мнение, ние ще открием себе си, ще усетим себе си. По този начин ще станем Личност, която притежава собствено мнение. Ще придобием самоувереност в разговорите с останалите, дори може да станете авторитет в някои области и другите ще ни се възхищават за познанията, които имаме. Несъзнателно започваме да усещаме ние ще ставаме по-добри, ще се усъвършенстваме все повече. Когато започнем да правим списък на своите успехи, запишем си всичко, което сме постигнали, което сме научили, отбележим всяка дреболия, всяко дори мъничко постижение, ние ще започнем все по-осезателно да осъзнаваме успехите си, ще започнем да ги приемаме, ще ги направим част от нас самите и нашата същност ще стане част от същността на успеха.
Изображение

Потребителски аватар
linkmystica
Аматьор
Аматьор
Мнения: 53
Регистриран: 07 мар 2018, 18:16
Ник в играта: linkmystica
Контакти:

Мнение от linkmystica » 08 юни 2018, 22:19


Заключена

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост