Преди години, в час по Математика, влиза даскала, и искаше нали някой ученик да изпита. И понеже много обичаше да играе с карти,направи така : Направи 31 картончета, понеже толкова бяхме в клас, и нарисува по 1 номерче на всеки картон. И кат почваше да изпитва, първо разбъркваше картите,и който номер се падне, излиза и преподава последния урок, с формулите и начини на решаване. Човека измисли доста креативен начин за изпитване, и удобен за нас,но някак си винаги улучваше човека дет не си знае урока.
Тъй че можеш да имаш 3 6тици, и да не те оставят намира, па може да имаш 2ка и цяла година да не те изпитат. Въпрос на абсолютен късмет!
И се гордея, че ме целеха веднъж месечно!
Помня още един от доста време ,не помня кой клас, госпожата по Химия, като преподава къде се слагат индекси, и валентности , вика тъй :
Ако не пишете двойките където трябва, аз ги пиша където трябва!