"със" пишем,когато следващата дума започва със същата буква "с" или със "з"
"във" пишем,когато следващата дума започва със същата буква "в" или със "ф"
Примери:
Говорих със зъболекаря.
Говорих с майка ми.
Говорих със себе си.
Ходил ли си във Ватикана?
Влязох във ваната.
Отидох във фурната.
Как се степенува ?
Да вземем пример с глагола хубав:
Хубав
По-хубав
Най-хубав
Винаги се слага тире,когато степенувате.
Къде се слагат запетаи?
Wikipedia написа:Запетая в простото изречение
При безсъюзно свързване на еднородни части.
Пример: Той помилва нейната мека, блестяща, красива коса.
При свързване на обособени части в изречението.
Примери: Изморена и огладняла, тя се запъти към вкъщи. Народът, глупав и сляп, се подлъга от мистичното му учение.
Ако след обособената част стои съюзът и, също се пише запетая.
Пример: Доматите, узрели и червени, и краставиците са чудесни съставки за салата.
При употреба на вметнати части.
Пример: Там, разбира се, е много по-топло.
Не се употребяват запетаи при вметнатите думи и изрази, когато се използват за уточняване (наистина, очевидно, може би, според мен, следователно, разбира се, вярно, вероятно, както казахте, честно казано, като че ли, за съжаление, по всяка вероятност, все още, от една страна, общо взето, всъщност, първо, второ, за жалост, за щастие, да речем, знаете, изобщо, например и др.)
При наличие на повтарящи се части.
Пример: На плажа докъдето ти поглед стигне се виждаха чадъри, чадъри, чадъри, но нито един шезлонг!
При използването на обръщения.
Пример: А ти, скъпа, знаеш ли колко те обичам!
При използване на междуметия.
Пример: Ах, жестоко е това място!
Запетая в сложното изречение[редактиране | редактиране на кода]
При безсъюзно свързване на прости изречения.
Пример: Изведнъж спря да вали, слънцето пекна, птичките запяха.
При свързване на простите изречения в състава на сложното чрез съюзи.
Пример: Много искам да дойда, но не знам дали ще успея.
Запетая се пише:
преди, след и от двете страни на обособени части, обръщения, вметнати думи, подчинени определителни изречения;
пред целите съюзи без да, за да, преди да;
пред „да“, ако е употребено със значение „ако“ или „за да“ (да беше чул), (да направя нещо);
пред относителни местоимения (когото, който, където, когато, както);
пред първия от два последователни съюза, когато той е едносричен (че ако, но за да);
пред всеки от многосричните последователни съюзи (защото, където);
пред съчинителния съюз и, когато е повторен (Трябва и да гледаш, и да слушаш.), но има важно правило: когато с и са свързани еднородни части, не се пише запетая (Ще купя цветя и бонбони и ще я посетя.);
при другите прости съчинителни съюзи (а, ала, обаче);
пред сложните съчинителни съюзи (ту-ту, нито-нито, или-или, дали-или) запетая се пише само пред втората част от съюза (Той ту се оглеждаше, ту се ослушваше. Нито ще скачам, нито ще играя.) Изключение прави дали или не, където няма запетая (Конфискува се, независимо дали вносът е деклариран или не.);
при подчинителните съюзи (който, да, че, където, ако, чий) обикновено се пише запетая. Съюзът да прави изключение – пред него не се пише запетая (Искам да ме приемат в Немската гимназия.) Когато обаче пред него е употребена думата това, запетая се пише (Искам именно това, да ме приемат в Немската гимназия.);
при сложното смесено изречение запетая се пише пред първия от съюзите с общо ударение (Тръгвам, и за да не закъснея, ще взема такси). Когато не се произнасят с общо ударение, се пише запетая (Ще взема такси, защото, когато разчитам на автобуса, закъснявам.)
Запетая не се пише:
пред въпросителна дума: как, защо, кого, къде, чии;
когато пред относителното местоимение има дума като: само, едва, чак, именно, тъкмо, даже, може би, сигурно, точно
пред отрицателната частица не в съчетание с относително местоимение (не защото, не когато)
когато пред някой от подчинителните съюзи са употребени думите само, дори, именно, особено, едва, тъкмо, точно (Ще дойда дори ако не ме поканят. Ще си тръгна само когато съм сигурен, че съм си свършил работата.
Запетая се пише пред - а, ала, ама, ами, но, че, пък, обаче, та, само че, за да (Често и пред относително местоимение)
Запетая пред "и" се пише,когато свързва две прости изречения (Две изречения с по 1 глагол)
Примера: Въпросът, който разискваха на заседанието, и всички останали проблеми от деня не даваха мира на Илия.
Кога пишем пълен и кога кратък член?
Пълен член -ът/-ят пишем,когато може да заменим думата с "той"
Ключът"той" е в теб самия.
Царят"той" беше ядосан.
Кратък член -а/-я пишем,когато може да заменим думата с "него"
Аз излязох от паркинга"него",но ме пресрещнаха в магазина "него".
Кой или кого?
Според българската граматиката КОГОТО се употребява само тогава, когато НЕ е подлог в изречението и когато замества дума, назоваваща лице или нещо, на което ние приписваме качеството „одушевеност".
Същото правило се отнася и за употребата на местоименията КОГО, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО.
Кой - за един човек.
Кои - за много хора.
Някой - за един човек.
Някои - за много хора
Думи,които се пишат отделно и заедно
Може би (Може би съм луд.)
Не ми (Не ми прави сметка!)
Откога (Откога датира българската държава?)