За Левски е изключително трудно да се пише. Тръпките пълзят из тялото, разказите и прочетеното за Дякона се преплитат в една буря сред съзнанието и напират да излязат наяве. Въпреки това ще се опитаме в тази статия да разкажем за живота на Апостола и да изразим огромното си преклонение пред личността му, макар и обективно.левски55
Васил Иванов Кунчев се ражда на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 в Карлово. През 1845 започва образованието си в килийното училище в Карлово. Година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години Васил остава без баща. Неговият вуйчо Василий Караиванов започва да се грижи за него и младият Васил става негов послушник. В периода 1852-1854 живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на Старозагорското класно училище. Поради отличния успех на младежа вуйчо му обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През 1856-1857 учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а на следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий, главно заради обещаното обучение в Русия. През 1858 е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата “Света Богородица” в Карлово.
Възстановил се от операцията, Левски заминава за Румъния, поради преследванията, на които са подложени легионерите от сръбското правителство. През август 1868 отива в Букурещ, където се свързва с “Българското общество”, което ще осигури и паричните средства за първата обиколка на Левски из България. Есента на същата 1868 съдбата сякаш на шега събира великаните на революционната мисъл – Левски и Ботев. Двамата живеят при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ и безспорно оказват влияние един на друг.
Разочарован от неразбирането, което среща сред емигрантите, Левски през май 1870 се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетската мрежа и създаването на ВРО (вътрешната революционна организация). За столица на организацията е избран Ловеч, а комитетът там се смята и за БРЦК. По този начин през 1870-1872 в българските революционни среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета – Каравеловия в Букурещ и този на Левски, който действа в България. ВРО все повече заприличва на мощна революционна организация. Левски прозира, че за делото са нужни средства, които могат да бъдат осигурени чрез, презираното от него, чорбаджийско съсловие. Събирането на средствата според Дякона трябва да бъде доброволно, но при отказ революционният терор е позволен. Левски не прекратява напълно връзките си с Букурещкия БРЦК – той ги поддържа най-вече чрез Данаил Попов, както вече споменах. През 1871 БРЦК изпраща на Левски двама помощници – Ангел Кънчев и печално известния Димитър Общи.От началото на 1872 ВРО поема курс за обединение с Букурещкия БРЦК. Естествено тази дейност на Левски била приветствана и от 29 април до 5 май 1872 се състои първото общо събрание в Букурещ. Изработени са програма и устав на организацията. Проекта за структурата на БРЦК на Левски е пренебрегнат за сметка на идеите на Каравелов. Вместо два централни комитета (в Букурещ и България) , както досега, се приема да съществува единен БРЦК с неизвестно местонахождение. Според устава всеки член на ЦК, “дето и да бъде той, може да представлява всичкия централен комитет, ако само той има в ръцете си пълномощно писмо”. Такова писмо е предоставено на Левски и той получава неограничени (в рамките на организационния устав) правомощия за дейността си във вътрешността на страната.
С пълномощното писмо на 1 юли 1872 Левски се завръща в България и продължава дейността си по организирането на комитетите. Междувременно насочва вниманието си към доставянето на оръжие. Принудителното събиране нa средства, най-вече от чорбаджии, става честа практика. След събранието в Букурещ организациите в България стават все повече и повече, а хората, които се назначават за помощници на Дякона, не му помагат особено. Поради тази причина той решава да раздели страната на революционни окръзи. Всеки окръжен център трябва да ръководи местните революционни комитети в окръга. Революционните окръзи, учредени от Левски, са: Орханийски (Ботевградски), Търновски, Сливенски, Ловешки и други. Организирането на цялата страна на окръзи от Левски е осуетено от сътресенията, които настъпват в БРЦК през 1872 и 1873, довели и до смъртта на Апостола на свободата.
На 6 февруари (18 нов стил) 1873 Апостолът на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди и в България и в Румъния, но и бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Пример за духа на Българина от миналото ,забравен от сегашните му наследници.. 
